Пламъчета ярки през нощта
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой
Слънчо поздравиха със наслада.
Вятърко посрещнаха.. и той
нежно ги погали за награда.
Заиграха танц на радостта,
от лъчите топли приласкани,
залюляха своите телца
в стъпчици красиви и мечтани.
© Таня Мезева All rights reserved.
".argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
