Мир и печал

Poetry » Love, Other

1.3K 0 1

Жадувам за пръстите

на нежната ти ръка.

Натежали от доверие,

отпуснати в дланта на моята ръка.

Жадувам за словата озвучени от вяра.

За песните, озвучени от споделената любов.

За въздишката на гърдите ти,

измъчени от щастие.

За блясъка на зениците,

която не горчи.

За ония миг,

в който ти дарявам и малкото си радост,

за да отнема твоята печал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0