Aug 16, 2007, 10:19 AM

Мираж

  Poetry
734 0 7
Ако смъртта е решетка по пътя към рая,
любовта е вратата, а грехът е ключа
Колко ли ключа ще счупя до края
преди до достигна до тебе отвъд ?
 
ти си мираж
и те виждам навсякъде
дяволът
скътан дълбоко във мен
ангел - хранител
и рана във душата ми
светлината на изгрева
в мъртвия ден
 
ти си видение
изпълнено с болка
луда мечта и несбъднат копнеж
аз те виждам и чувствам
а колко ли, колко
от мене си ти
всъшност далеч
 
ти си мираж
и виждам те често
във чужди очи и във чужди лица
в капки тъга и картини от песни
във света ти си само една
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...