Aug 16, 2007, 10:19 AM

Мираж

  Poetry
733 0 7
Ако смъртта е решетка по пътя към рая,
любовта е вратата, а грехът е ключа
Колко ли ключа ще счупя до края
преди до достигна до тебе отвъд ?
 
ти си мираж
и те виждам навсякъде
дяволът
скътан дълбоко във мен
ангел - хранител
и рана във душата ми
светлината на изгрева
в мъртвия ден
 
ти си видение
изпълнено с болка
луда мечта и несбъднат копнеж
аз те виждам и чувствам
а колко ли, колко
от мене си ти
всъшност далеч
 
ти си мираж
и виждам те често
във чужди очи и във чужди лица
в капки тъга и картини от песни
във света ти си само една
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...