Sep 20, 2020, 7:07 AM

Мисия мъжки момичета

  Poetry
652 11 11

Подгънеш коляно, гредата улучиш,

от пръстите става юмрук!

Закана ли? Не! Така си научена –

да бъдеш корава напук.

 

Щом мислиш, че можеш - със сигурност можеш!

От мъка как храни се плът,

когато накриво подпрял те е ножът

и реже парче за из път?!

 

С целувка открадната тръгваш наслука.

Инатът ти с мъжки перчем!

Резервната гума когато се спука,

неволята тръни влече!

 

Преглъщаш живота до залък удавен,

до дъх с изветрял кислород.

И цял живот учиш как сок да направиш

с огризка от ябълков плод.

 

Кое й е тайното в женската мисия?

Две хикс хромозоми – капан!

Цветята на роклята питат за смисъла,

пристегнал я с мъжки колан.

 

Кафе с изненада преди да откажеш,

опитай с усмивка: „Здравей!“

Момичета мъжки, това е най-важно:

преди да умреш –  поживей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това, на което му казваш ретро си е класика и тя не остарява. Така мисля аз, Иржи. Не съм фен на еманципацията, не съм сигурна че панталоните са виновни, мисля, че някои неща се изродиха в крайности.
  • Когато жените са малки момиченца, желаят да са принцеси, но като порастнат...стават силния пол! Такива времена настанаха, че жената вече всичко може и от това има самочувствие и..."налива непукизъм" както се казва по-надолу, а колко по-добре е когато е добрия дух в семейството, нежна и ефирна, да ухае на парфюм, а не на цигари!...И наистина, може би, всичко започна от носенето на панталони...Виждаш ли, Краси, колко съм ретро?!
  • Взаимно се шокираме с живота . Благодаря ви!
  • Живей докато си още жив!
    Поздравления!
  • Шокирай живота
    с несвойствена квота,
    и щом ти оскубе крилата,
    налей непукизъм,
    подгрей с оптимизъм
    и вдигай от раз хвърчилата!🛩

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...