Мисли
Като разпилени по пода листи,
безредни са моите мисли
и търся последната строфа,
не намирам, каква катастрофа.
Думите бягат, няма куплети,
няма влюбени, няма проклети.
Всичко е сякаш каша голяма,
а в главата ми просто ред няма.
Някой моите мисли обърка
и сега пиша, но все бъркам.
Я да потърся тази разбойник
да върне на място всички до бройка.
© Поли Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
