Oct 17, 2008, 12:11 AM

Мисли

  Poetry » Other
686 0 0

Когато тръгна из полята пусти,

искам тук да спра

да видя колко много хора има,

неразбрани някак си от мен сега.

Когато тръгна из полята пусти,

 искам спомените ми да идват.

Най-хубавите спомени от нещото, наречено "живот".

Живот на радост, щастие, веселие.

Живот на болка, мъка, пустота.

Тез спомени да идват,

сякаш да ме хванат за ръка.

Да бродим заедно из пустите поля,

да бродим неуморни.

Да плачем, да се радваме и да гуляем.

"Живот"- какво понятие това е само.

Пусто е и няма никой тук,

а аз съм чакаща, объркана и замечтана,

сякаш не аз, а някой друг съм,

изпълнена с надеждата на хиляди човеци,

надежда, че животът продължава

и не това, което става всеки ден и всеки миг е реалността,

а нещо друго за мен  е тя.

Реалност - моята Вселена,

семейството ми - съпруг и три деца.

Господи, колко много обичам ги аз сега.

Тази обич дава ми надежда,

че не всичко свършва ей така,

че въпреки омразата и завистта,

аз съм силна, благодарение на съпруга ми и моите деца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...