Mar 21, 2017, 5:54 PM

Мисли

  Poetry
890 1 0

Аз не мечтая точно за това

да те докосвам и да те усещам.

Желая тихо в твоята душа

да бъда, с мен деня да срещаш!

 

Отваряйки очи да знаеш,

че видиш ли ме – пълен е денят

и после тайно да мечтаеш,

че утре ще се срещнем пак!

 

Наивно и навярно глуповато

във динамичния, препускащ свят;

но тази е запалката, която

крепи човека и държи го млад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...