Мисли и въпроси
Не зная пътя на водата,
понесла се по стръмната скала.
Не зная даже за росата,
защо си тръгва с утринта?
Къде ли стигат бреговете
на бледите надежди в дни,
когато спират уморени
на пясъка под слънчеви лъчи?
Но зная пътя на звездите -
по тях ще тръгна някой ден и аз.
В небето все са ми очите
и съзерцавам го на глас.
И кой ли знае времето,
неспиращо във миналите дни,
когато сякаш е преляло,
тогава най-силно ни върти.
Завъртат ни посоки мълчаливи
в безрадостни и тъжни дни,
когато безнадежно сме потънали,
свестяваме се в пътя си... открили.
И ден след ден по малко остаряваме,
в житейските скърби се закаляваме,
когато с вярата обичаме
не питаме, въпросите забравяме.
Какъв е пътят на водите?
Защо, кога и как?
Въпросите със времето се сливат
и отговорите сами намират...
От мислите въпросите извират.
понесла се по стръмната скала.
Не зная даже за росата,
защо си тръгва с утринта?
Къде ли стигат бреговете
на бледите надежди в дни,
когато спират уморени
на пясъка под слънчеви лъчи?
Но зная пътя на звездите -
по тях ще тръгна някой ден и аз.
В небето все са ми очите
и съзерцавам го на глас.
И кой ли знае времето,
неспиращо във миналите дни,
когато сякаш е преляло,
тогава най-силно ни върти.
Завъртат ни посоки мълчаливи
в безрадостни и тъжни дни,
когато безнадежно сме потънали,
свестяваме се в пътя си... открили.
И ден след ден по малко остаряваме,
в житейските скърби се закаляваме,
когато с вярата обичаме
не питаме, въпросите забравяме.
Какъв е пътят на водите?
Защо, кога и как?
Въпросите със времето се сливат
и отговорите сами намират...
От мислите въпросите извират.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
