vanicheto (Ваня Василева)
23 29
May 23, 2009, 2:18 AM

Мисли насред път 

  Poetry » Phylosophy
644 0 2

Пътят се изнизва -

ту труден, ту лек,

и старее бързо

младият човек.

 

Косите сребреят,

бръчки се роят;

Времето не стига,

грижите растат.

Времето минава,

времето лети

и отлитат с него

нашите мечти.

 

Търсим със надежда

в миналите дни

радостта, копнежа -

свойте младини.

 

И мъдрец е онзи,

който е успял

да запази дълго

огъня горял -

 

да остави спомен,

обич да дари;

да запази мислите си

свежи и добри;

 

Да живей отново

в своите деца;

Да почувства с тях

отново радостта

 

от успех и слава,

от любовен плам...

и с мечта младежка

пак да е огрян.

 

Надхитрил Живота -

ту труден, ту лек,

мъдър, горд, достоен -

остава ЧОВЕК.

© Ваня Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??