Мисли насред път
Пътят се изнизва -
ту труден, ту лек,
и старее бързо
младият човек.
Косите сребреят,
бръчки се роят;
Времето не стига,
грижите растат.
Времето минава,
времето лети
и отлитат с него
нашите мечти.
Търсим със надежда
в миналите дни
радостта, копнежа -
свойте младини.
И мъдрец е онзи,
който е успял
да запази дълго
огъня горял -
да остави спомен,
обич да дари;
да запази мислите си
свежи и добри;
Да живей отново
в своите деца;
Да почувства с тях
отново радостта
от успех и слава,
от любовен плам...
и с мечта младежка
пак да е огрян.
Надхитрил Живота -
ту труден, ту лек,
мъдър, горд, достоен -
остава ЧОВЕК.
© Ваня Василева All rights reserved.
