Мисли от брега на тъгата
Предвечните води, всевечните води – кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
"Нирвана" – Пейо Яворов
И преди вечността те са мили брега ни, поете,
ще ги има, навярно, и дълги години след нас.
А кристалните синьо-зелени очи на морето
ще лекуват младежа с нирвана до мъж беловлас.
Само теб все те няма. И плачат вълни къдрокоси,
побелели от скръб и изваяли в камък сълзи.
Мълчаливите риби изхвърлят хайвер от въпроси,
нероденото слънце зад морската пазва пълзи.
Но, когато изгрее, ще пусне лъчи искрометни,
да достигне лице, сътворено от скулптор добър.
И тогава очите ти каменни мигом ще светнат,
отразили цвета на стопения слънчев бакър.
А пък аз ще си мисля, че живия Пейо е тука
и отново се гмурка в морето със взор замечтан,
да потърси от Бога и прошка, и ценна поука
за живота прекъснат от изстрел, но в стих изживян.
© Мария Панайотова All rights reserved.
