Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти.
Обичаш ме не.
Кой го е грижа?
Времето свърши
…и е пред нас.
Стихотворението участва в 22-ри Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2025 на тема „Вяра“, организиран от НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“ – София, и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
