Мислите приличат на пътеки
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно." -Уолтър Липман
Мислите приличат на пътеки.
Оставени от стадото следи.
Стъпки в стъпките на всеки
и нито крачка настрани.
А посоките наоколо крещят,
преди да отговори тишината,
но очите правят се, че спят,
пускайки от поглед същината.
Изборът е пътя на самотник,
с мислите си -в две следи,
бягащ от затвора - доживотник.
Всеки сам, дори и да греши.
Грешките понякога са изход.
Пусто е отпред -без гърбове.
По-добре отново да е тихо -
без хиляди еднакви гласове.
© Елица Стоянова All rights reserved.
