"Мислителят"
Дори когато сме съблечени.
Когато с погледи отвлечени
следим пълзящите по пода дати.
Усещаме, че е напечено,
все някой ще ни стори сечено.
То... ако не е майка ми, ще е баща ти!
Обречено е всичко.
Тегло, в мъглявина облечено.
Аз затова ли съм роден -
модел да бъда на Роден?
Да се почесвам, де не ме сърби?
То BE or Not to BE !?
О, може би!
Но Ти
излез от своята килия.
Пътечка намери
и поеми я.
Аз моето в живота си го взех.
Сега си ти на ход. С две думи речено:
за тебе също всичко е обречено.
Но...
на успех!
© Красимир Йорданов All rights reserved.
