Плача със сълзи, които бавно ме убиват.
Плача, но болки сърцето ми раздират.
Плача за нещо, което няма да го имам.
Плача за любов, която не разбирам.
Мислех, че съм спряла да те желая.
Мислех си, че мога да забравя.
Спомените в миналото да оставя
и малкото, което ми остана, да запазя.
Твоето име -
име, което трудно изричам,
име, което любов наричам,
име, което искам с думи да събличам,
име на човек, който мисля, че обичам.
© Стефани All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
