Плача със сълзи, които бавно ме убиват.
Плача, но болки сърцето ми раздират.
Плача за нещо, което няма да го имам.
Плача за любов, която не разбирам.
Мислех, че съм спряла да те желая.
Мислех си, че мога да забравя.
Спомените в миналото да оставя
и малкото, което ми остана, да запазя.
Твоето име -
име, което трудно изричам,
име, което любов наричам,
име, което искам с думи да събличам,
име на човек, който мисля, че обичам.
© Стефани All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
