Плача със сълзи, които бавно ме убиват.
Плача, но болки сърцето ми раздират.
Плача за нещо, което няма да го имам.
Плача за любов, която не разбирам.
Мислех, че съм спряла да те желая.
Мислех си, че мога да забравя.
Спомените в миналото да оставя
и малкото, което ми остана, да запазя.
Твоето име -
име, което трудно изричам,
име, което любов наричам,
име, което искам с думи да събличам,
име на човек, който мисля, че обичам.
© Стефани All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
