Мистерия
Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.
Не знам ти разбра ли как аз те обичам,
приятел мой, моя душа.
Но влюбена в Господ аз вечно ще плача
за нашия изгубен мъничък свят.
В доброто сърце усетиш ли тежест
усмихни се на спомена мил,
влюбени в щастие в слънчеви мрежи
посетихме велики земи.
Очите на бухалите всичко виждат,
без слънцето над морето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме двете очи.
© Йоана All rights reserved.
