limeruna (Йоана)
564 3371
12.11.2017 г., 13:06 ч.

Мистерия 

  Поезия » Друга
345 3 6

 

Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би. 
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.

 

Не знам ти разбра ли как аз те обичам,
приятел мой, моя душа.
Но влюбена в Господ аз вечно ще плача
за нашия изгубен мъничък свят.

 

В доброто сърце усетиш ли тежест
усмихни се на спомена мил,
влюбени в щастие в слънчеви мрежи
посетихме велики земи.

 

Очите на бухалите всичко виждат,
без слънцето над морето, може би. 
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме двете очи.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги е много приятно на твоята страничка!
  • Суперрр е....мъдрости интересни разсъждения....
  • Замислих се над мъдрия стих... Поздравления, Йоана!
  • Присъединявам се към мнението на Ечи и Дочка - плинителен стих с удивителен финал. Пиши все така, Йоана!
  • Пленяващо стихотворение. Любов и мъдрост струи от него!
  • Много ми хареса финалът!
Предложения
: ??:??