Мистичен полет
Потапяме се - издължени сенки,
в безбрежни залези на синева.
Пламтящи гонгове и шии на камили
към хоризонтите се реят в бронзов прах...
Светът е другост, другост е съдбата.
Орисници дали ще я смекчат...?
И в ласото на времето се мятат
обречените жертви на гнева.
Гневът на времето от всички семпли твари
пасящи равната му сива гръд...
Вулкани не изригват, а помятат
подземно слово без да го родят.
И крясъкът на оцелели птици,
успели с полет да се утешат,
изражда ехото достигнало зениците
като последен най-нетраен кръстопът.
Сега лети към своята нирвана
родена от мистичната мъгла.
Красиво е пространството да раждаш
от безнадежден полет - без крила...
© Младен Мисана All rights reserved.
