Apr 10, 2010, 5:04 PM

Мисъл

807 0 2

 

Използвани думи, от говорене изтъркани,

на простия човек простите думи объркани

долитат от простия мъничък свят,

от тяхната сила изпадам в несвяст.

Нахлуват в мен и една по една се редят,

в изречения мило и волно трептят.

В душата ми настъпва пълна тишина

и улавям звуците им, нямат те вина.

Не знам как тъй бързо се нареждат

и в мисъл проста се подреждат

думи остарели и бледо изпити

от лутане и стъписване изтрити.

Така се ражда мисъл, която блесва

и в мрака думите тя стресва -

уплашени, започват да треперят

и себе си търсят да намерят,

но от светлината блестяща те се откриват,

сред мисълта и от срам буквите скриват.

Така думите изчезват и си личат,

мисълта избягват, започвайки да тичат.

И аз не мога да ги видя, тези думи срамежливи,

и отлита мисълта със думите плашливи.

Така се ражда и умира мисълта.

А как бих искала да ви я прочета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...