Мисълта
Ти си моя радост и тегоба;
ти си зной във мене, но и моя лед;
ти си ми царица, ти си роба;
ти си ми лимона, но и моя мед;
ти си ми крилата, но и впряга;
ти си бумеранга, но си и стрела;
ти река си между двата бряга,
но си и пътека между две тела;
ти си моя птица излетяла
с мисия във безпределния простор;
ти с живота моя си се сляла –
можеш даже да ме пратиш и в затвор;
ти си в мен – в деня ми и в нощта ми;
ти си мойта съвест чиста и тормоз;
ти си мойто ехо от баща ми...
Моя мисъл светла, но и срутен мост.
© Никола Апостолов All rights reserved.
