Мит за двама
Води ме към поляните на Рая,
пастирка на душата ми бъди
и чувствата ми нека да познаят
вкуса на необятните треви...
Все още вярвам в митове за двама
и следвам кармата на любовта,
пробудила във слетите ни длани
частица тъй човешка топлина...
От вятъра вземи неспирен порив,
от слънцето - разпалващи лъчи,
от птиците - криле във чудна пролет,
от огъня - два въглена очи...
от времето - махалото ефирно,
отнасящо далече сбъднат миг,
от лудия вземи сърце немирно
и уловен в безумието вик...
От просяка вземи - сълза надежда,
от грешника - на прошката лекà,
от слепия - мечтата да прогледне
и в моя свят завинаги ела...
© Михаил Цветански All rights reserved.
