Видях я на бара, тя ме заговори,
за времето въпроса тя отвори.
За зимата, за нейната красота,
за студа, за снежинките навън сега.
Говорим си дълги за това и онова,
а навън бавно се спуска нощта.
Тя спокойно наметна своето палто
и покани ме у тях на по чаша вино.
Красива, младата любов сега,
ме хвана здраво под ръка.
И там в тесният неин апартамент,
двамата да направим експеримент!
Напълни чашите с вино, виното на любовта,
и ме погали нежно, мило с усмивка чаровна!
Изчезна и появи се, гола, нахална и млада,
младата любов с нея изпитахме наслада!
Реших да и почета поезия, стихове мой
но тя отново извади доводите свой!
Едно прекрасно тяло, с големи Очи,
а тялото ми крещеше, действай и мълчи.
Една прекрасна нощ, нощ на страстта,
телата ни усетиха отново нежността.
Отпуснати, усмихнати, щастливи сега
и довиждане, не дочакахме сутринта.
Остана ми само спомена и мечта,
младата любов остана ми в съня.
© Валентин Миленов All rights reserved.