Цели четирнайсет века
в борби, в неволи оцеля
и още толкоз – нека! Нека!
Но нещо май се поболя!
Ще крета някоя година –
двайсе-трийсе – може би!
Та, тя, България, загина,
гръбнака някой ѝ преби!
И Ботев и самият Левски
не биха ни простили
против предателството днеска,
че нямаме кураж и сили!
© Исмаил Али All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
