Jun 22, 2016, 8:58 PM

Младост 

  Poetry » Phylosophy
533 2 1

                                              Младост

 

Младост моя,моя мила Младост,

не си отивай, моля те Остани!

С усмивка, в очите Радост,

като младо момиче ме ти прегърни!

 

Остани в сърцето, в моята душа,

запази в мен най-ценното Любовта!

 

Младост моя,момиче прекрасно,

обичам те,харесвам те, Целувам те страстно!

Това е мечтата ми, за мен е тъй ясно.

 

Ще те хвана за ръка и ще вървим из полята,

тревите зелени,дърветата, цветята,

ще ходим боси, А сякаш не стъпваме дори по земята.

 

Ти си прекрасна, красива, нежна жена,

вървиш до мен и ме държиш за ръка!

 

Не ме оставяй, остани с мен,

не тръгвай, бъди с мен всеки ден!

 

Не може ли? Защо? Къде отиваш ти сега?

Не ме оставяй Сам. Моля! Никога!

 

Ти тръгваш си,но всъщност оставаш в мен,

в душата,в сърцето си ми Ти,

Остави и Детето което си живее в Мен!

Сега те няма! Но си с мен Всеки Ден!

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??