Младост
Младост моя,моя мила Младост,
не си отивай, моля те Остани!
С усмивка, в очите Радост,
като младо момиче ме ти прегърни!
Остани в сърцето, в моята душа,
запази в мен най-ценното Любовта!
Младост моя,момиче прекрасно,
обичам те,харесвам те, Целувам те страстно!
Това е мечтата ми, за мен е тъй ясно.
Ще те хвана за ръка и ще вървим из полята,
тревите зелени,дърветата, цветята,
ще ходим боси, А сякаш не стъпваме дори по земята.
Ти си прекрасна, красива, нежна жена,
вървиш до мен и ме държиш за ръка!
Не ме оставяй, остани с мен,
не тръгвай, бъди с мен всеки ден!
Не може ли? Защо? Къде отиваш ти сега?
Не ме оставяй Сам. Моля! Никога!
Ти тръгваш си,но всъщност оставаш в мен,
в душата,в сърцето си ми Ти,
Остави и Детето което си живее в Мен!
Сега те няма! Но си с мен Всеки Ден!
© Валентин Миленов All rights reserved.