Jul 28, 2024, 9:05 AM

Младост 

  Poetry » Phylosophy
129 0 0

Осемнайсет юлски лета преминаха

вътре в мен борба се запревива.

Сърцето свива се проклето

не иска повече на светло.

 

Разумът се възкачи с кафявите юзди 

всяка нощ доставя купчина с пари,

а смуглата ръчица, биеща в червено, 

приема хапче сънчо и заспива.

 

В сърцето някъде далеч

стоеше спомен съкровен.

Това бе спомен от Елисея

за хуманос и поет.

 

Пърхаха алтъненожълти фейчки в такт

 и песен медена изтичаше от тях.

А сега зад решетките логични,

те са давещи се, но все още златни и поетични.

 

Единствен Хермеса Марсийски

авангардно, съзерцаваше ги ням-

със своя скиптър кадуцеяН.

По тънките уста се прокрадваше усмивка, 

която алегро носи се към мида височайша.

Така го сетила Разума мазутената хрумка:

-Аутодафѐ за нашето “рицарско” сърце!

 

Изгорили Сърцето на следващия ден, 

но пламъци силни не стихнали в протест.

Изгорили всичко до основи 

барабар със каменните основи.

 

Гостенка смърт хващаше я яд,

Че толкоз младо и зелено си отива,

но какво да се прави-

Това е наш’та трагедия!

Човек изгубил баланса

На едно е осъден-

Безконечен мъртвешки сън във пръстта 

Със своя Каин и Авел под обречената мъст.

 

© Хелена Троянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??