Dec 9, 2015, 8:00 AM

Мляко от магазина

  Poetry » Civic
824 0 0

 

Тази течност отнема животи,

от добро да не се пренаселят.

Не ръце, пипала на роботи

доят, а пък твърдото мелят.

 

Тази течност бяла, но черна

като кожа на крава одрана,

докога ще бъде модерна

и студени сърца не ще сгрява?

 

От тази течност, захранка на бебе,

от тази чужда беличка кръв,

питам Великия Тебе -

ще се откажеш ли пръв?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...