Nov 9, 2007, 11:01 AM

Млъкни!

  Poetry
1.3K 0 12
 

 

 

Погледни се в огледалото, старче!

Косата ти,

бяла и рехава

като пяна на морска вълна.

Лицето ти,

набраздено

като кората на бук многолетен.

Очите ти,

сухи и тъмни

като изоставен, пресъхнал геран.

А под тях

грозни торбички

от изпита на гладно ракия.

 

МЛЪКНИ!

Като морска вълна

ще разровиш косите ми с палави пръсти.

Под бука многолетен

ще намериш прохлада,

 когато със страстни целувки

обсипеш лицето ми.

От очите ми,

като от пълноводен геран,

ще бликнат буйните вади

на твоята обич.

 

А торбичките...

Ето офертата!

От мене ракията,

а ти ще приготвиш салатата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Желязко Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...