Jan 28, 2008, 11:20 AM

Много е хубаво...

2.3K 0 55

 

 

 

                                              Хубаво е,

                                     ако някой във тебе се врича,

                                     но още по-хубаво е,

                                     когато ти със сърце обичаш...

                                     Хубаво е,

                                     ако някой за теб е тревожен,

                                     но още по-хубаво е,

                                     когато ти сълзата отрониш...

                                     Хубаво е,

                                     ако твоята вина прощават,

                                     но още по-хубаво е,

                                     когато прошката ти я даваш...

                                     Хубаво е,

                                     ако някому направиш добро,

                                     но още по-хубаво е,

                                     когато никому не сториш зло...

                                     Хубаво е,

                                     ако някой живота спасява,

                                     но още по-хубаво е,

                                     когато ти живота даряваш...

 

                                     Хубаво е!

                                     Но защо човек това го разбира

                                     накрая на пътя... когато умира...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...