МНОГО КЪСНО ИДВАШ, КАТЕРИНО
“Добрютро! Съм Катиринъ.
Тука съм, какту съ викъ, за фърст тайм.”
В събота на село се прибрах.
Спрях пред портичката, гледам:
Ах!
Къщата насреща, запустялата,
светнала, белосана е цялата!
И една невеста в двора спряла -
сякаш месечинка е изгряла!
Като я видях, и спрях, и зинах!
Покрай мен едно девойче мѝна: ...