Много късно идваш, Катерино
МНОГО КЪСНО ИДВАШ, КАТЕРИНО
“Добрютро! Съм Катиринъ.
Тука съм, какту съ викъ, за фърст тайм.”
В събота на село се прибрах.
Спрях пред портичката, гледам:
Ах!
Къщата насреща, запустялата,
светнала, белосана е цялата!
И една невеста в двора спряла -
сякаш месечинка е изгряла!
Като я видях, и спрях, и зинах!
Покрай мен едно девойче мѝна:
- Гледаш ли я? Кака Катерина!
Тя дойдè, след както ти замина,
и във махалата ни е нова.
А как пее!!! “Лили Иванова"!
"Я го виж Глигор къде се тика!
И отде за всичко пръв разбира!
Преди седмица в града ме спира:
” Дали знаеш във Кратунци - вика, -
къща покрай вас да се продава?
Къщата в Добролево продавам,
искам, - кай, - комшия да ти ставам!”
Тоя, викам, що ли се занася,
като знаем, че не ме понася!
А пък то си имало причина -
и причината е Катерина!
Ах, дано по-бързо остарее,
да не се избиват и за нея!
Много късно идваш, Катерино!
Времената много се смениха,
с тях и хората се промениха.
Тука нявга бе живот – гъмжило,
а сега е гробища, мъртвило:
всичко живо се е притаило
и по къщите се изпокрило!
Ти с открити помисли отиваш
и сърцето си пред тях разкриваш,
каниш гости, даваш угощение,
а те - всички гледат с подозрение:
щом като софрата е разстлала,
значи че отнякъде е крала!
Как не дòйде, да му се не види,
га бях по-млад, всеки да завиди -
по комшийски всичко как делиме,
как се радваме и веселиме!
Жал ми е, че времето ми мина!
И с дълбока скръб ще си замина:
че аз знаех само за Калини,
пък то имало и Катерини!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Поздрави от мен
