Нима е много да се усмихнеш?
Да ме погледнеш с поглед мил
А после… лекичко да се присегнеш
и да ме погалиш
просто тъй?
И цветето което късаш вечер
и гледаш дълго
през пламъка на свещ
да бъде то на мене посветено
или да бъда
просто аз?
Нима е много туй да искам
Да имам правото да те обичам?
Нима е много в тиха вечер
Към мене да погледнеш с поглед мил
И после… лекичко да се присегнеш
И да ме целунеш
Просто тъй?
© Ваня All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
