Много ли искам?
Исках да пиша аз... За любовта,
родена още в майчина утроба.
Че няма как за нищо на света
да бъде заменена тя със злоба.
Исках да пиша аз... За топлината
в очите ти, когато ми се смееш,
да пиша, че за теб съм дъщерята,
с която вечно ти ще се гордееш.
Копнеех аз за твоята топлина,
с годините не спрях за теб да питам,
остана ми единствено това
тъгата своя в стихове да сплитам.
И пишех аз... За всичко на света!
За тебе не написах нищо само.
Как мога стих на теб да посветя,
щом ти не искаш да ти казвам „мамо” ?
Къде е тази връзка помежду ни?
Кога и със какво съм я убила?
Изплуват само тежките ти думи
„Проклета да си, че си се родила!”
Не исках да съм толкова сама.
Дете със майка вечно е богато.
И казват – Тя е всичко на света.
Защо потъпка името си свято?
Исках да зная, че ще дойде ден,
когато ти все пак ще дойдеш тук
и просто ще прегърнеш с обич мен,
и твоя вече тъй пораснал внук.
Исках да имам майка! И прости ми,
че пак изпитвам нужда да го кажа.
Макар сега, след толкова години,
в очите ти да срещам пак омраза...
И въпреки че болката във мен
изгаря, щом в очите ти прочитам
кръвта вода не става! И за мен
си майката, която аз... обичам.
Която ще се моля да се върне,
дори да чакам за това с години.
И без омраза мене ще прегърне...
Много ли искам, майко?
Ти кажи ми.
© Павлина Соколова All rights reserved.
