Аз не искам от теб обич,
не искам от теб чудеса.
Не сърце, сковано от злоба.
Не хладно място в твойта душа.
Не искам да бъда пустиня,
студена, скована от студ.
Не искам да ставам робиня
на сърце, не намерило път.
Искам само гръдта ти
да стопли моята гръд.
После те пускам - върви си.
И аз ще си тръгна по черния път...
© Стефани All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
