Южен вятър ли си всеки ден?
Ти открадна ми душата!
Мислиш ли понякога за мен?
Вярваш ли във чудесата?
Пътят ли в нощта изгуби пак?
Той, дъждът, изми следите.
Мога ли да ти изпратя знак?
Закъснели ли са ни мечтите?
Късно ли е вече за любов?
Плаче ли нощта самотна?
Всеки порив ли е нов,
щом тъгата е бездомна?
Ще ти пратя стихове.
Много, много те обичам!
Подари ми твоето сърце!
Аз в любов ще ти се вричам.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
