Apr 13, 2007, 9:57 PM
Многоточие
На прага ме посрещат гласовете
със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно...
И лявото е път, но към сърцето.
Когато те почуства, се прехласна,
когато го пропъди, то се сепна.
И сепнато остана неразбиращо.
Попита ме, а аз му се усмихнах.
Какво да кажа? "Ти обичаше.
Но любовта понякога утихва..."
със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно...
И лявото е път, но към сърцето.
Когато те почуства, се прехласна,
когато го пропъди, то се сепна.
И сепнато остана неразбиращо.
Попита ме, а аз му се усмихнах.
Какво да кажа? "Ти обичаше.
Но любовта понякога утихва..."
© Ирина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"И лявото е път, но към сърцето." Да!
-
И аз, ето сега почнах от първото до последното и нито едно не ми е безлично.
-
Харесва ми. Ше те чета, да знаеш!
-
Благодаря ти...
-
И това ми харесва.
-
Благодаря...
-
Хубаво написано.
-
"Но любовта понякога утихва..."
Да, така е...понякога утихва.
Браво Ирина!
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
