Многоточие
На прага ме посрещат гласовете
със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно...
И лявото е път, но към сърцето.
Когато те почуства, се прехласна,
когато го пропъди, то се сепна.
И сепнато остана неразбиращо.
Попита ме, а аз му се усмихнах.
Какво да кажа? "Ти обичаше.
Но любовта понякога утихва..."
със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно...
И лявото е път, но към сърцето.
Когато те почуства, се прехласна,
когато го пропъди, то се сепна.
И сепнато остана неразбиращо.
Попита ме, а аз му се усмихнах.
Какво да кажа? "Ти обичаше.
Но любовта понякога утихва..."
© Ирина All rights reserved.
