МНОГОТОЧИЯ


Ще ме откриеш в тези многоточия
по-ясни от безброй фалшиви думи,
по-страшни и от дуло в слепоочието,
градящи мост над яма помежду ни...

Ще ме откриеш във лъчите сутрин,
промъкващи се в стаята ти празна.
Знам, ти не ме покани, но аз тук съм!
Не казвай, че е грешно и напразно...

Ще ме откриеш в глътката кафе -
блажена, с аромат неустоим...
Ще те обгърна ласкаво с ръце,
минаваща през гъст цигарен дим.

Ще ме откриеш в капките от дъжд,
отмиващи горчивата тъга.
Кой казва, че не плаче никой Мъж,
щом тръгва си любимата Жена?

Ще ме откриеш в тези многоточия,
в мълчанието на поглед теменужен...
Не ме отпращай с хладно безразличие!

Не знаеш само колко си ми нужен...


Павлина Соколова