Модерато кантабиле
Вече не помня дали те обичам,
даже не зная дали си единствен,
днес от дъно душата пречиствам
и хвърлям безсъвестно старите листи.
Във въздишките мои ти не присъстваш,
дори от съня ми кротко си тръгна,
вече не плача за срещи пропуснати,
каквото било е - назад не ще върна...
В модерато кантабиле клавишите плачат,
забравена песен лекува новите рани,
пианото тази вечер мой черен палач е,
звездите ги няма, за утрото още е рано...
Акордите нежни на твоите длани приличат,
гласът ти се лута във моите ялови мисли,
сърцето ми знае, от огъня адски пречистено -
единствено ти си ключът във нотите липсващ.
© Даниела All rights reserved.
