Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност
изкачва се по стръмния живот,
а наглостта на вялата небрежност
препречва пътя на човешки род.
Залива ни прехвалената слава
на парвенюто с пищна суета,
отваря се на жлъч и злост олтарят,
за да погълне пътя на честта. ...