Когато душата ми зъзнеше в студ,
на кръст разпъвана от съмнения,
ти дойде изведнъж - далечен и чужд,
като Месия и мое Спасение!
И в миг леда покрай мен разтопи
и всякакви заблуди и терзания,
най-зрящия сред всичките "слепци"
как пронизваш ме от разстояния!
И нищо, че косите ни сребреят
и дните ни препускат в луд галоп,
ще си остана твойта "Дулцинея",
а ти за мене - моя "Дон Кихот"!