Jul 11, 2007, 9:56 AM

МОЕ СПАСЕНИЕ

  Poetry
948 0 6

Когато душата ми зъзнеше в студ,

на кръст разпъвана от съмнения,

ти дойде изведнъж - далечен и чужд,

 като Месия и мое Спасение!


И в миг леда покрай мен разтопи

и всякакви заблуди и терзания,

най-зрящия сред всичките "слепци"

как пронизваш ме от разстояния!


И нищо, че косите ни сребреят

и дните ни препускат в луд галоп,

ще си остана твойта "Дулцинея",

а ти за мене - моя "Дон Кихот"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....