Живее още, в ъгълчето скрито,
невидимо за ничие око,
но твърде живо, доста упорито
и страшно неуморно същество.
И ден и нощ човърка то дълбоко,
забива сякаш в мозъка игли,
захапе ли пък – глозга чак до кокал,
не спира, даже много да боли.
Решава то дилема след дилема,
съветва ме за важните неща,
безценна част е в цялата система.
Добре че съществува съвестта!... ...