Apr 13, 2008, 9:26 AM

Моето гадже

  Poetry » Civic
2.4K 0 17
 

          Моето гадже

 

Моето гадже не е първа младост,

с него се знаем от малки...

Но винаги внася в сърцето ми радост!

Казвам го без залъгалки...

 

То всяка вечер поляга до мене

и бързо заспива дълбоко...

Дори и с жена ми няма проблеми!

Те двете, разбират се много...

 

Понякога искам от пътя да кривна

и даже успявам - не крия!

Човек съм, желая малко да живна,

от извори други да пия...

 

Но бързо гаджето в раната бърка,

а болката е нечовешка!

Винаги казва, когато съм сбъркал,

показва ми моята грешка...

 

Пропадаме с него във ями дълбоки,

изкачваме после и Еверест...

Животът е песен... От всички посоки...

С моето гадже... Моята Съвест!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно хрумване и отново страхотен стих! Поздравявам Ви и аз !
  • Поздрав и от мен,Вълчо!Чудесен стих!
  • Хареса ми краят.Браво!!
  • Чистота и невероятна жизненост ме обгърна! Поздрав!
  • Поздрави! И....пази си гаджето...Ако всички си познаваха точно това гадже, светът щеше да е прекрасен и по-малко болезнен.. С обич,Приятелю!!! И ние няама да ревнуваме, ще вземем пример от жена ти

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...