Моето коте
Имам коте аз едничко -
малко е и палавичко.
Котето се казва Жужи -
бели лапички то пружи.
Сутрин го храня с попарка,
вечер му давам изварка,
понякога му дам млекце,
даже мръвчица месце.
Мъничкото мое коте
аз успивам вечер тук -
и увивам го на топло -
в бабиния мек кожух.
21.01.1966г.
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
