Докосвам телефона с нетърпение,
сърцето ми се преобръща 200 пъти.
И този път съм в неведение,
къде си пренощувал, скъпи...
Понякога си твърде арогантен,
погълнат си от своята особа.
А имам ухажор така галантен,
в очите му не виждам злоба...
Дори не зная помниш ли коя съм,
когато седмици до мен те няма.
За онзи, другия, мечта съм
и най-голямата му рана...
Наричам те моето лошо момче,
за мен ти си лек и отрова.
Доста наивна – като малко дете,
да се гушна във теб съм готова...
Отчаяно лута се мойто сърце,
не искам вече за обич да моля.
От днес ще ме милват чужди ръце,
свободен си вече, "отрово" моя...
© Може би закъсняла All rights reserved.
поздрав!