May 24, 2011, 10:39 AM

Моето момче

  Poetry » Love
4.2K 0 1

И все пак той дойде -

момчето, което завладя моето сърце.

 

Което не ме попита "моля те",

а направо си го взе,

 

но не го изхвърли,

а го пази и го крие от злобните ръце.

 

Това е моето момче,

 

това е моето сърце,

 

това е нашата любов

 

и нека тя ще ни отведе

някъде, където ще ни е добре.

 

Без да има болка,

без да има врагове.

 

Моето момче е в моето сърце,

а то е в негови ръце -

 

там му е така добре,

нека всичко между нас да е море.

 

Море от любов, море от късмет, море от щастие,

нека всичко ни зове.

 

Че нашата любов е истинска,

че тя никога не ще умре!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Което не ме попита "моля те",

    а направо си го взе," ммда така става (( = Харесвам! (( =

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...