МОЕТО ПОГРЕБЕНИЕ
Ела със бяла рокля на смъртта ми.
Гримирана и весела ела.
На мойта смърт ще липсват бели дами,
а много ще са черните петна.
Вместо цветя - сложи ми стиховете,
вместо сълзи - изпей ми песента.
Недей да пееш всичките куплети,
че няма да те чувам след смъртта.
Гримът ще бъде маска на лицето.
Теб няма да те крие чер воал.
Дали ще пари мъка във сърцето -
аз мъката не съм я опознал.
Вместо целувки ти ми се усмихвай
и ако другите не те търпят,
запей отново, силно, не притихвай,
накарай ги във ужас да стоят!
Ще станеш просто прицел на презрение,
не се плаши - така е по-добре,
а другите ще бъдат вдъхновение
на следващия, който ще умре.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
