Nov 22, 2012, 9:24 PM

Мога

  Poetry » Love
1.8K 0 7

Мога да бъда различен.

Мога да бъда и никой.

Стига да знам, че обичаш

и през небето ме викаш.

 

Мога от облак дъждовен

шлейф да издърпам през здрача,

стъпки да сея  от огън,

страст, след която се плаче.

 

... както да тръгна обратно,

преко мълвите злословни -

стига да знам, че ме чакаш.

И ми вярваш, че мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...