Aug 28, 2011, 8:03 AM

Мога да предавам

  Poetry » Other
947 0 2

Не съм имала всичко наготово,
не съм научена да избирам лесните неща,
а да се боря за всяка мечта...
Никога не са ми казвали да бъда само добра,
напротив - казваха ми, че светът е война...
Научих се да обичам, но не с лекота,
научих, че мога да предавам,
но разбрах, че и на най-близките си хора
би трябвало вяра да нямам!!!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Смятам,че в днешния свят няма място за доверие...Всеки преследва интересите си толкова упорито,че забравя най-човешкото в себе си а именно да заслужиш тези любов,признание и самото значение на "капчицата доверие"...Толкова сме вглъбени в нашия свят,че не ни остава време да предпазим останалите от реалността...
  • Това не го бях чела!!! Страхотно е, само ме притеснява последния ред! Ако на най - близките си не се довериш, то на кого?! Иначе е великолепно Съни!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...