Мога да вървя!
Виж ме!
Мога да вървя.
Познавам хора,
които не могат като теб да тичат.
И не че са сакати,
Не,не е това, приятел.
Има хора,
които треперят,
със свойте пишещи очи,
с тяхното искащо писане...
Сами,
пред сакатите си компютри.
Тези хора са толкова зависими,
че не могат,
не могат ...
Това са дроги, братче...
Сега са пишещи дроги.
Но едно време имаха онази енергия,
с която лесно можеха да сритат трезвия ти,
плакатен, усмихващ се задник!
Не могат да ходят!
Повярвай ми,-
Те не могат да вървят!
Знаеш ли ти,
който пишеш онези глупашки лозунги,
Ти,
Който просто заявяваш:
НЕ НА ДРОГАТА!
ТИ, който със същия успех би могъл да кажеш:
НЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!
Знаеш ли какво е да ти се пикае,
но да не можеш да го направиш...
Знаеш ли?
Знаеш ли ти, глупако, който мразиш само телевизионните наркотици,-
Знаеш ли как боли тялото?
Знаеш ли какво е да четеш,
когато проклетите ти вени пулсират,
Болят те и искат храната си?!
И как умиращ искаш чаша вода,
но няма на света човек,
Който е до тебе тогава?!
От шест и повече милиарда Хора?!
Хуманоиди, ядящи в Mc,Donalds...
Никой!!!
Няма пръст,
Ядяща пръст,
Пръскаща се Пръст!
Никоите,които се смеят!
Къде останахте, всички вие телевизионни статистици?!
Те, това са истинските Те, -
Поетите,
Които не могат да направят и крачка,-
които няма да гостуват в ничие мръсно студио!
Няма да седнат на ничие канапе,
мърляв стол,
или каквото и да е...
Няма да ти разкажат за това...
Трябва да вървят!!
Те искат това,
Но е трудно...
Гадно е дори да опиташ...
Затова,
Погледни ме!
Аз мога,
Мога да вървя!
Все още мога...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много истински описана абстиненция на душата
-
Аз ти благодаря !
-
Отново респектирана от стиховете ти!!!
Благодаря ти,Хенри! 6 -
Хубаво е,Джейн.Радвам се,че текста е провокирал творчество!Благодаря!
-
Това е Хенри!
-
Интересен диалог.
Хубав отговор, Джейн.
Страхотни сте и двамата. -
Повлияна от стиха ти написах моят стих.
Публикувах го.
Ако имаш претенции ще го изтрия.Но твоят дълбоко се вряза в мислите ми!
Не се научих да вървя,
да стъпвам здраво на земята.
А все разпервам своите крила
с очи във синевата.
И честичко сълзи обливат
очите ми сред облаци,
не всички са бели и пухкави,
а има и тъмни, дъждовни.
Не научих стъпките верни
с които се стъпва най-здраво,
които прегазват приятели
и ритат кораво.
Защо ми е да стъпвам по земята?
В небето е моята сила!
Тя ми лекува душата,
тя е моята закрила!
-
Понякога са нужни такива смазващи стихове!
Поздрави! -
Много силно Хенри, вик с ехо...кънти... Поздрав и не спирай да вървиш!!!
-
Не само върви, но и тичай Хенри докато все още можеш!
Тичайки човек се учи да лети!
Летейки усеща, че живее и диша!
В летежа си вижда света с други очи!
Поздрави! -
Благодаря ви, че прочетохте текста, благодаря ви и за коментарите под него.Може би понякога пиша в черни краски, друг път в други цветове,но така или иначе, това е моето писане.Благодаря ви!Хенри
-
Да, различни сме.
От толкова вървене не видя ли нещо хубаво, което да ни покажеш
Поздрави. -
Искам и аз да кажа браво или възторжено да ти стисна ръка,но стиховете ти ми пресядат и болят...Може би си видял живота от трудната страна,и аз съм преживяла доста но твоята поезия има много черни краски и ме смразява.Извинявай но това е искреното ми мнение....
-
Погледни ме!
Аз мога,
мога да вървя!
Все още мога...
Можеш, и още как! Поздрав!
-
Вярно...Изкрещял си го,Оливър!
Заблъска в ушите ми!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
