Мога да вървя!
Виж ме!
Мога да вървя.
Познавам хора,
които не могат като теб да тичат.
И не че са сакати,
Не,не е това, приятел.
Има хора,
които треперят,
със свойте пишещи очи,
с тяхното искащо писане...
Сами,
пред сакатите си компютри.
Тези хора са толкова зависими,
че не могат,
не могат ...
Това са дроги, братче...
Сега са пишещи дроги.
Но едно време имаха онази енергия,
с която лесно можеха да сритат трезвия ти,
плакатен, усмихващ се задник!
Не могат да ходят!
Повярвай ми,-
Те не могат да вървят!
Знаеш ли ти,
който пишеш онези глупашки лозунги,
Ти,
Който просто заявяваш:
НЕ НА ДРОГАТА!
ТИ, който със същия успех би могъл да кажеш:
НЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!
Знаеш ли какво е да ти се пикае,
но да не можеш да го направиш...
Знаеш ли?
Знаеш ли ти, глупако, който мразиш само телевизионните наркотици,-
Знаеш ли как боли тялото?
Знаеш ли какво е да четеш,
когато проклетите ти вени пулсират,
Болят те и искат храната си?!
И как умиращ искаш чаша вода,
но няма на света човек,
Който е до тебе тогава?!
От шест и повече милиарда Хора?!
Хуманоиди, ядящи в Mc,Donalds...
Никой!!!
Няма пръст,
Ядяща пръст,
Пръскаща се Пръст!
Никоите,които се смеят!
Къде останахте, всички вие телевизионни статистици?!
Те, това са истинските Те, -
Поетите,
Които не могат да направят и крачка,-
които няма да гостуват в ничие мръсно студио!
Няма да седнат на ничие канапе,
мърляв стол,
или каквото и да е...
Няма да ти разкажат за това...
Трябва да вървят!!
Те искат това,
Но е трудно...
Гадно е дори да опиташ...
Затова,
Погледни ме!
Аз мога,
Мога да вървя!
Все още мога...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
