Мога ли да бъда силна:
когато ме ранят - да не боли?
Мога ли в живота без да страдам
и да не валят в очите ми сълзи?
Мога ли да бъда силна,
щом отричам любовта?
Мога ли без нея да живея
или наистина е само тя?
Ами ако любов наистина не съществува,
ако тя е само мисъл или праг,
на който всеки само спира,
а друг препъва се и тръгва пак!
© Десислава All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
