Мога ли да бъда силна:
когато ме ранят - да не боли?
Мога ли в живота без да страдам
и да не валят в очите ми сълзи?
Мога ли да бъда силна,
щом отричам любовта?
Мога ли без нея да живея
или наистина е само тя?
Ами ако любов наистина не съществува,
ако тя е само мисъл или праг,
на който всеки само спира,
а друг препъва се и тръгва пак!
© Десислава All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
