Изгубена надежда

Животът ми свърши в този миг...

Изгубих надежда и вяра за миг...

Копнеех за обич тъй топла и силна...

Но получих отрова болезнена и силна...

Сърцето ми стене и плаче всяка нощ...

За твоята прегръдка и за топлата любов...

Душата ми копнее за теб всяка нощ...

За твоята целувка и за целия разкош...

Помня, ти каза "винаги ще те обичам"...

Но ме остави след болката да тичам...

Сърцето ми в камък се превърна...

А душата ми в стая мрачна и тъмна...

Животът ми свърши в този миг...

Изгубих надежда и вяра за миг...

Прости ми

Днес пред тебе аз стоя

и за прошка аз те моля...

Прости за това,

че не мога да съм твоя...

Прости ми за това,

че отново пак си тръгвам...

Прости ми за това,

че отново пак съм ангел...

Обичам те

Обичам те и ти го знаеш,

защо да крия ми кажи...

Нима не е красиво

как се любим аз и ти...

Нощта е топла и вълшебна

под нощното небе...

А твоята любов тъй нежна

обгръща ме с ръце..

Обичам те и ти го знаеш

защо да крия ми кажи...

Любовта ни е благословена

до последните ни дни...

Идва сутринта

Ето идва сутринта

с малки капчици роса...

Ето славейчето пее

утринната песен...

И всичко живо се събужда

за деня чудесен...

Моят сън

Дойде в съня ми като ангел

с бели пухкави криле...

Наведе се и ми прошепна,

ще бдя винаги над теб...

Целуна ме тъй нежно

и погали моето лице...

Душата ми тъй крехка

ти обгърна с твоите криле...

♠♠♠       ♠♠♠      ♠♠♠