Aug 13, 2015, 12:58 AM

Мои творения

  Poetry » Love
623 2 1

Изгубена надежда

 


Животът ми свърши в този миг...

Изгубих надежда и вяра за миг...

Копнеех за обич тъй топла и силна...

Но получих отрова болезнена и силна...

 

Сърцето ми стене и плаче всяка нощ...

За твоята прегръдка и за топлата любов...

Душата ми копнее за теб всяка нощ...

За твоята целувка и за целия разкош...

 

Помня, ти каза "винаги ще те обичам"...

Но ме остави след болката да тичам...

Сърцето ми в камък се превърна...

А душата ми в стая мрачна и тъмна...

 

Животът ми свърши в този миг...

Изгубих надежда и вяра за миг...

 

 

 

Прости ми

 

 

Днес пред тебе аз стоя

и за прошка аз те моля...

 

Прости за това,

че не мога да съм твоя...

 

Прости ми за това,

че отново пак си тръгвам...

 

Прости ми за това,

че отново пак съм ангел...






Обичам те



Обичам те и ти го знаеш,

защо да крия ми кажи...

Нима не е красиво

как се любим аз и ти...


Нощта е топла и вълшебна

под нощното небе...

А твоята любов тъй нежна

обгръща ме с ръце..


Обичам те и ти го знаеш

защо да крия ми кажи...

Любовта ни е благословена

до последните ни дни...






Идва сутринта




Ето идва сутринта

с малки капчици роса...

 

Ето славейчето пее

утринната песен...

 

И всичко живо се събужда

за деня чудесен...




Моят сън

 

Дойде в съня ми като ангел

с бели пухкави криле...

Наведе се и ми прошепна,

ще бдя винаги над теб...

 

Целуна ме тъй нежно

и погали моето лице...

Душата ми тъй крехка

ти обгърна с твоите криле...

 

 

 

♠♠♠       ♠♠♠      ♠♠♠


 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Публикувайте стихотворенията си едно по едно, моля!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...