Jan 22, 2008, 5:34 AM

Моите седем смъртни гряха 

  Poetry » Civilian
1179 1 3

Седем.

Седем са моите смъртни грехове,

седем ангела над мене бдят

и седем демона зад мен летят.

 

Всеки грях е мое изкуство,

във всеки  грях съзирам аз живот,

грехът е изкушение неземно,

грехът е моята страст.

 

Грешница съм аз – знам,

но не сме ли ние всички грешници родени,

а щом грехът се лее във нас,

Бог ще да е най-грешният сред нас.

 

***

 

Кожата ми пак копнее

за поредната нежна милувка.

Усните ми отново са жадни

за една ненаситна страстна целувка.

 

Похот, мой е този грях,

ала грях ли е това за вас?

Да копнееш плътска страст,

да бленуваш ласки до екстаз?

 

 

***

 

Желая аз всичко от живота,

греба от него с пълни шепи,

лакома съм за щастие и любов,

лакома съм и за моите цели.

 

Лакомията мой грях е пак,

и той във вените ми тече,

и нека проклета аз да бъда,

но от грях не искам да се отървам.

 

***

 

Алчна съм аз, алчна за емоции,

алчност ме разяжда отвътре и отвън,

алчна за любов съм аз,

алчна и за страст,

алчна за мир в моята душа.

 

Това е алчността,

моят пореден смъртен грях

тежък е, ала е мой

и щом Данте казал е така –

ще го мъкна аз на моите рамена.

 

***

 

Слънцето напича за пореден път,

пореден ден, пореден съд.

Не желая аз от постелята си топла да излазя,

защото знам, че като се върна, може да те няма.

 

Ленива съм аз всяка сутрин,

денем не желая да работя,

аз искам само  до теб да бъда,

тук и сега – и в Ада и в Рая.

 

***

 

Гневна съм, дирейки недиримото,

гневна съм на теб и на мен,

гневна съм на света, че ми отне най-ценното,

гневна съм и на Бог, защото е несправедлив.

 

Гневът тече в кръвта ми грешна,

болката убива ме всеки ден,

често копнея за вендета

към всеки забил нож в моето сърце.

 

***

 

Завиждам аз на простичкия живот,

завиждам на балканските старци,

завиждам им за ведрия поглед,

завиждам им за ежедневие, изпълнено с лекота.

 

Желая аз един по-малко сложен живот,

копнея за повече моменти, изпълнени със смях,

завиждам аз на пъстрите хора

и въздишам тежко по тях.

 

***

Научи ме животът горда да бъда,

научих се да ходя с високо вдигната глава,

разбрах, че веднъж наведа ли се –

всеки ще ме мачка до края на вечността.

 

 

 

Горда съм аз, че мога да живея,

горда съм, че дишам свободно,

горда съм, че мога да вирея,

дори със всички тези грехове.

 

 

Това съм аз – поредният човек,

в себе си нося тези грехове,

плътска страст,

лакомия за живот,

алчна за любов,

ленива заради теб,

гневна на Бог,

завистлива за щастие,

горда, че съм аз.

А какви са вашите грехове?

 

 

© Бианка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??