Dec 8, 2010, 9:30 PM

Моите стихове

  Poetry » Other
905 0 2

Хората отново с мене си споделят

свойте мисли, чувства и дела,

а аз със интерес ги слушам

и никога по лице не ги деля!

 

Аз пък с тях рядко си споделям,

знам, те никога няма да ме разберат,

ах, как искам понякога да се застрелям

и чувствата в мене да умрат...

 

Да, чувствата - те много ми тежат,

добре, че ги изливам на белия си лист,

но понякога мойте мисли се объркват

и разбирам, че съм непотребен глист!

 

В стиховете си разказвам всичко,

всяка радост, мъка и сълза -

те за мене навярно са едничко,

едничкото истинско нещо на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напомни ми за мен самата. Но докато пишеш никога няма да бъдеш "непотребен глист"!

    Поздрав!
  • Поздрав наистина е много хубаво, чак познах себе си в него

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...