Хората отново с мене си споделят
свойте мисли, чувства и дела,
а аз със интерес ги слушам
и никога по лице не ги деля!
Аз пък с тях рядко си споделям,
знам, те никога няма да ме разберат,
ах, как искам понякога да се застрелям
и чувствата в мене да умрат...
Да, чувствата - те много ми тежат,
добре, че ги изливам на белия си лист,
но понякога мойте мисли се объркват
и разбирам, че съм непотребен глист!
В стиховете си разказвам всичко,
всяка радост, мъка и сълза -
те за мене навярно са едничко,
едничкото истинско нещо на света...
© Илия Кузев All rights reserved.
Поздрав!