Dec 8, 2010, 9:30 PM

Моите стихове

  Poetry » Other
911 0 2

Хората отново с мене си споделят

свойте мисли, чувства и дела,

а аз със интерес ги слушам

и никога по лице не ги деля!

 

Аз пък с тях рядко си споделям,

знам, те никога няма да ме разберат,

ах, как искам понякога да се застрелям

и чувствата в мене да умрат...

 

Да, чувствата - те много ми тежат,

добре, че ги изливам на белия си лист,

но понякога мойте мисли се объркват

и разбирам, че съм непотребен глист!

 

В стиховете си разказвам всичко,

всяка радост, мъка и сълза -

те за мене навярно са едничко,

едничкото истинско нещо на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напомни ми за мен самата. Но докато пишеш никога няма да бъдеш "непотребен глист"!

    Поздрав!
  • Поздрав наистина е много хубаво, чак познах себе си в него

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...